Механични часовници, оставили отпечатък в историята

Повечето ръчни часовници, които се произвеждат днес, трудно могат да се нарекат върховна технология; те по-скоро следват дългогодишни традиции. Една от причините много колекционери да се интересуват от стари класически модели е, че те символизират важни постижения в технологията и функционалността, които в момента приемаме за даденост. Ние сме си написали домашното и ще ви представим най-важните иновации и ръчните часовници, в които за пръв път се появяват те. До 1920г. клиентите вече са възприели ръчните часовници като практични и продажбите на джобни часовници спадат драстично. До 30-те години на миналия век съотношението между джобни и ръчни часовници е 1:50.

През последните 100 години механичните ръчни часовници са претърпели много промени, дори в моменти, в които нещата не са изглеждали добре за индустрията. При електронните часовници също има много за казване и може би дори може да се направи подробен списък. Но засега ще се спрем на историята от гледна точка на механичните часовници и технологичните постижения, които са спомогнали за еволюцията им.

ХРОНОГРАФЪТ

Хронографът е най-популярната компликация в историята на часовниците (ако изключим датата) и се използва широко от варенето на яйца до успешното завръщане на космически кораби на земята.

В действителност историята на хронографа наскоро бе пренаписана с откритието, че той е изобретен от Louis Moinet през 1816г., но чак около век по-късно компликацията добива истинска популярност.

Твърди се, че от Longines са произвели първият ръчен часовник с хронограф през 1913г. Моделът е бил с един натискащ се бутон (моно-пушер), с диаметър 29мм, точен с до една пета от секундата и с калибър 13.33z. Това е предшественика на Longines 13ZN, който е още един знаков модел, излязъл на пазара 1963г. - хронограф с връщаща се стрелка (flyback).

Интересна подробност за любителите на Longines е, че те пресъздават първият си хронограф в лимитирана серия за изложението Baselworld 2012, като основната разлика е в това, че новият модел работи не с техен механизъм, а с такъв на ETA.

От Breitling също представят един от първите ръчни хронографи през 1915г., когато Гастон Брейтлинг, наследил баща си година по-рано, имал идея да създаде хронограф с един бутон, отделен от коронката, който да контролира старта, спирането и зануляването. През 1923г. системата бива подобрена, така че зануляването да може да се прави отделно от спирането и пускането.

От Universal Geneve се включват в технологичната надпревара и представят свой хронограф през 1917г., а през 1936г. представят първият модел с часови брояч.

Тези ранни хронографи проправят пътя на по-късни разработки, като например механизмът Valjoux 7750, който се използва в голям брой механични хронографи в наши дни.

ВОДОУСТОЙЧИВИЯТ ЧАСОВНИК

“Трябва да успеем да създадем корпус, който да е толкова добре стегнат и уплътнен, че нашият механизъм да бъде в пълна безопасност, що се отнася до вода, прах, топлина и студ. Само тогава точността на часовниците Rolex ще бъде подсигурена.” Това пише основателят Ханс Уилсдорф до своя технически сътрудник в началните фази на разработка на модела Rolex Oyster.

Основната трудност, с която се сблъскват при създаването на “непроницаем” часовник, е предотвратяването на проникване на вода и прах през коронката. Но през 1925г. двама швейцарски часовникари – Пол Перегю и Жорж Пере патентоват нова заключваща коронката система и Уилсдорф, осъзнавайки важността на това изобретение, купува патента им. Използвайки непромокаемия корпус, който са създали в компанията и модифицирана версия на системата за заключване на коронката, те регистрират своя дизайн Oyster (Стрида) под британски патент през 1926г. Кръщават го така, защото е замислен да бъде запечатан плътно като стрида.

Като съвпадение идва и изобретен от Rolex самонавиващ се механизъм, който от части е вдъхновен от желанието да се създаде водоустойчив часовник. Това идва като следствие на факта, че макар и “стридата” да е водо- и прахоустойчива, ако собственикът забрави да завинти добре коронката след навиване или съединенията се износят при честа употреба, тогава е възможно прахта и водата да навлязът при механизма, а един автоматичен механизъм би решил много лесно този проблем.

От Rolex искали да докажат водоустойчивостта на своя Oyster и им се отдала перфектната възможност, когато младата плувкиня Мерседес Глеитзе успешно завършва 10 часово плуване в английския канал, носейки часовника като част от състезанието Cross-Channel Challenge 1927г. От Rolex използват този случай в рекламните си кампании до 50-те години. Освен това давали аквариуми на търговците от своята партньорска мрежа, които да поставят на витрините си и в тях да излагат часовниците.

От Omega също представят свой водоустойчив часовник през 1932г. и за да избегнат проблеми с патентованата завинтваща се коронка на Rolex, те слагат целият часовник във втори външен корпус и рекламират модела, наречен The Marine (морски), като първият водолазен часовник. През 1936г. часовникът е потопен на дълбочина от 73 метра за 30 минути в женевското езеро, а следващата година е сертифициран за дълбочина до 135 метра от швейцарската часовникарска лаборатория в Ньошател.

От тогава Rolex и Omega са продължили с развитието на водоустойчиви часовници, достигайки до съвременните им конкуриращи се модели Rolex Sea Dweller и Omega Seamaster Planet Ocean.

УСТОЙЧИВИЯТ НА УДАРИ ЧАСОВНИК

В легендата се казва, че по време на парти, Бреге, жаден за театрална публичност и с намерението да насочи вниманието към новият си часовник, е всял смут, изпускайки го на пода. По онова време това автоматично означавало счупен часовник, но този специален модел включвал “парашутната” удароустойчивост, над която от Breguet работели и в крайна сметка часовникът работел, благодарение на този иновативен механизъм.

В следствие на деликатната си същност и чупливост, физическият удар е може би най-големият враг на механичните часовници, като балансът е най-уязвимата част. Механичният Ви часовник вероятно би могъл да издържи на много други външни влияния, но едно изпускане на пода в банята би било равносилно на дебела сметка за поправка.

В наши дни има дори ISO стандарт за удароустойчивост на ръчни часовници, но предпазните механизми не са били измислени до 30-те години на миналия век. Един от първите и най-известни е системата Incablok, която е много подобна на техническото решение на Breguet. Разработени са и други решения на този проблем. През 1920г. Wyler Geneve представят своят Incaflex – балансно колело, което е защитено по диаметъра си от две извити еластични рамена, които да абсорбират удари.

Часовниците Wyler придобиват популярност заради здравината си и от фирмата започват да ги рекламират с различни публични представяния, включващи пускането на часовници от известни високи сгради. През 1956г. два часовника са пуснати 300 метра от Айфеловата кула, след което е показано, че и двата функционират без забележки. По подобен начин са пуснати още шест часовника, този път от Кулата в Сиатъл, като резултатът е бил също така удовлетворяващ.

В крайна сметка системата Incabloc останала най-разпространена. Но устойчивостта на удари не била стандарт при ръчните часовници доста дълго време и до 50-те години счупените баланси били една от най-честите причина за неизправност. От Incabloc не успели да защитят патентованият си дизайн, в следствие на което били разработени много подобни системи. Известни от тях са системата “Kif”, използвана от много компании, както и системите “Diashock” на Seiko и “Parashock” на Citizen.

От тогава от Rolex са усъвършенствали своята система Paraflex, като твърдят, че тя има 50% по-добра удароустойчивост, включваща детайли от сплав от ниобий, цирконий и кислород с 10 пъти по-добра устойчивост. От Swatch също разработват нещо подобно, наречено “Nivachoc”, за което казват, че се репозиционира по-прецизно след удар и за първи път привлича внимание, когато е използвано от Breguet през 2006г.

Една от най-новите разработки при удароустойчивостта се появява през 2007г. в часовника на Ulysse Nardin "Innovision", при който се използват еластичността и сухото триене на силикона за създаването на нова система против удари.

САМОНАВИВАЩИЯТ СЕ АВТОМАТИЧЕН ЧАСОВНИК

През 1770г. от Perrelet изобретяват първият самонавиващ се механизъм, но чак през 1923г. британският часовникар Джон Харууд взима патент за своето изобретение на самонавиващ се механизъм за ръчен часовник.

Използвайки полукръгла тежест, която се завърта на 300 градуса и се “удря” в амортисьора на пружината, което се усещало и от носещият часовника, този дизайн е известен като “амортисьорен” дизайн. Часовникът работел само 12 часа след пълно навиване, а времето се настройвало посредством безела, защото липсвали съвременните системи за сверяване. С финансова помощ той създал хиляди часовници на базата на този нов механизъм, но за съжаление, в следствие на британската финансова криза от 20-те и 30-те години фалирал и компанията Harwood позволила на други фирми да използват дизайна.

Емил Борер, оглавяващ отдела за проучване и разработки във фабриката Rolex Bienne доразвил дизайна на Харууд и го използвал като база на механизмът Rolex caliber 620 Oyster Perpetual. Направените модификации позволявали ротора да се върти на пълни 360 градуса и в двете посоки. Това не само увеличило енергията, която се запазва в механизма, достигайки резервна мощност от 35 часа, а освен това го направил и по-приятен за носене. В резултат на това се появил и първият наистина практичен и издържащ дълго самонавиващ се ръчен часовник "Rolex Oyster Perpetual" – модел, който добре познаваме и днес.

Ползата при комбинирането на корпуса на “Oyster” с новоразработения автоматичен механизъм е, че вече не е било необходимо да се навива всеки ден и коронката се е използвала само за да се сверява с нея часа, което автоматично намалило амортизирането на водоустойчивите елементи на коронката и шанса тя да се забрави незавинтена.

През 1935г. Сър Малкълм Кембъл носи часовникът “Oyster Perpetual”, когато подобрява световният рекорд за скорост по земя с 300 км/ч. Той е написал: “Rolex-ът, който носих вчера по време на скоростното ми шофиране, все още работи без забележки, въпреки забележително тежките условия при употребата му”. Кембъл става първият представител на Rolex, който е от сферата на спорта.

НАВИГАЦИОННИЯТ ЧАСОВНИК

През 1919г. 3 самолета правят опит да прелетят от Нюфаундленд до Лондон, като само един от тях успява. След като става свидетел на тази трагедия, бащата на модерната навигация, Капитан Филип Уимс от Американските военноморски сили, е подтикнат да подобри методите за летателна навигация.

Не е било възможно да се използват същите методи като при морската навигация, за това Уимс си поставя за цел да създаде нови приспособления и техники за навигиране.

Хронометричната точност по онова време е била рядкост, но точното разчитане на времето е било жизнено важно, защото при високата скорост и дългата дистанция дори няколко секунди неточност могат да бъдат катастрофални.

За да реши този проблем, Уимс представил хитроумно решение – Часовник с настройване на секундите (the Second Setting Watch). На нито един часовник нямало опция да се нагласи секундната стрелка спрямо циферблата, за това Уимс решил да нагласи циферблата спрямо стрелката. За да постигне това той създал движещ се циферблат с маркери за 60-те секунди, което дало възможност на навигаторите да отчитат наистина прецизно времето.

Втората част на неговото нововъведение, известно като “Навигационната система на Уимс” ("Weems System of Navigation"), е изобретяването на модифициран секстант, който да се използва когато хоризонтът не е видим. Авиаторите през 20-те и 30-те години вече имали възможност да навигират с много повече точност и да летят при намален риск, използвайки системата на Уимс.

Благодарение на участието на Longines в авиацията – те официално засичали времето на първият солов полет над Атлантика през 1927г. - се зародило партньорство с известният авиатор Чарлс Линдберг, довело до създаването на часовникът Hour Angle, наследник на часовникът на Уимс.

Линдберг искал да развие идеята на Уимс за навигационен часовник. Той бил притеснен от проблема с определяне на ориентировката на самолета по време на полет и наложил идеята, че часовникът трябва да показва и “часови ъгъл” в градуси и минути, позволявайки да се пресметне географската дължина. Линдберг е бил толкова убеден, че идеята му ще бъде ценна помощ за пилотите, че дори представил скици на Longines. Те били ентусиазирани и подали молба за патент през Октомври 1931г. за часовникът Longines Hour Angle с въртящ се безел.

В първата версия е използван механизъм с ръчно навиване за джобен часовник и по-дълга кожена каишка, за да може да се носи над дебелите пилотски якета, както и по-голяма коронка, удобна за навиване с ръкавици. През 1938г. от Longines представят втора подобрена версия. След нейното представяне, чак до иновациите през Втората Световна Война, дизайнът на Longines играе важна роля при редица авиационни световни рекорди.

Часовниците Weems Second Setting Watch и Lindbergh Angle Hour Watch са основополагащи в развитието на пилотските часовници, като същевременно са важна навигационна помощ до момента, в който не биват изместени от електронното навигационно оборудване. От Longines все още пресъздават и изработват и двата модела.

ЧАСОВНИК С ДАТА

След показването на времето, следващата най-важна функция за един часовник е да показва датата. Ако добавите и вечен календар покривате всички основни нужди.

Представеният през 1945г. Rolex Datejust е първият ръчен часовник показващ датата. В механизма му е включено “датно” колело с редуващи се червени и черни маркери за дата. Може би най-голямата промяна, обаче, настъпва през 1954г., когато бива представен “Цикопът” ("cyclops"). Това е леща със сила 2.5, направена за по-лесно разчитане на датата, която в последствие става емблематична за Rolex.

Оригиналният часовник Datejust е с диаметър 36мм и това е било непроменено за повече от 60 години. Наскоро, на изложението Baselworld 2009г., от Rolex представят Datejust II с обновен механизъм и диаметър 41мм, в съответствие със съвременния вкус към по-големи часовници.

Разбира се, вечният календар е най-висшият показател сред датите и от Patek Phillipe, които са майстори на тази компликация, са първите развили я в ръчен часовник, когато взимат механизмът на вечния календар от дамски джобен часовник и го внедряват в ръчен през 1898г. От тогава до момента от компанията са създали много забележителни и запомнящи се ръчни часовници с вечен календар. Много други компании също създават такива часовници, повече от които подобни по функции и механизъм на тези на Patek.

През 1985г. от IWC представят своя модел Da Vinci, който става най-продаваният часовник с вечен календар в историята. Той не само е имал няколко уникални допълнителни функции, а и се е продавал на половината от цената на най-близкият по характеристики конкурентен модел. Една от основните причини този модел да стане толкова популярен е възможността да се настройват всички дисплей, показващи различни данни, едновременно – нещо, което било революционно и не се намирало в другите модели.

ЧАСОВНИК С АНТИ-МАГНИТНА ЗАЩИТА

Магнитните полета са една от основните причини за неточности при часовниците, а към днешна дата те са почти навсякъде.

Заради двете деликатни пружини в механичните часовници, едната от които толкова тънка, че се нарича “hair spring” (с дебелина на косъм), магнетизмът е бил сериозен проблем през по-голямата част от часовникарската история, довеждайки до неточности в показването на времето. Часовниците са особено уязвими, когато са носени от хора, които често пътуват или чиято професия е в сферата на медицината или научните опити, например.

Часовникарите от Vacheron Constantin били сред първите, които експериментирали с анти-магнитни часовници през 19-ти век и създали часовник, който можел да устои на магнитните влияния, като в механизмът използвали паладий. Подобна техника била използвана и от Tissot за техният модел Antimagnetique.

От ICW отговарят на предизвикателството със своят Schaffhausen Pilot’s Watch Mark 11 през 1948г., модел, при който за пръв път е използван вътрешен корпус от меко желязо, който да играе ролята на Фарадеев кафез, за да предпази механизмът от магнитни влияния, като провежда магнитните вълни около, вместо през механизма. Rolex последвали примерът им и през 1954г. представили своя модел Milgauss, лесно разпознаваем по нетипичната стрелка под формата на светкавица. Този модел е “съживен” през 2007г.

През 1957г. Omega представят своя модел Railmaster, които има специално конструиран корпус, циферблат, механизъм и капак, направени от материали, които да защитават от магнитно влияние. Механизмът му е с бакърено покритие и е защитен от двоен корпус и железен капак против прах, правейки го първият часовник на Omega с анти-магнетична резистентност до 1000 гаус. Което ни води до най-скорошната разработка на Omega, представена на изложението Baselworld 2013 – моделът Seamaster Aqua Terra 15,000 gauss.

Този модел, който е от последните иновации при анти-магнитните разработки в часовникарството, използва различен подход. Вместо да се опитват да подобрят класическата, но несъвършена система на вътрешния защитен корпус, от Omega взимат решение да изработят механизъм, в който се използват нежелезни елементи, така че механизмът сам по себе си да не се влияе от магнитните полета. Omega вече имали някой не-намагнетизиращи се компоненти, от силикон и никел например, и те били инкорпорирани в новия дизайн. Oт Omega са заявили, че всички модели ще бъдат оборудвани с анти-магнитни механизми до 2017г.

АВТОМАТИЧНИЯТ ХРОНОГРАФ

Въпреки, че самонавиващият се механизъм и хронографското усложнение били създадени отдавна, тяхното “обединение” в един часовник отнело изненадващо много време. Това било в следствие на техническите затруднения, които се пораждали от тази комбинация и които можели да изплашат и най-опитния майстор на механизми. Тласъкът за създаването на първият автоматичен хронограф бил даден в следствие на постепенното отказване от хронографите с ръчно навиване, както и от появата на кварцовите часовници. Освен това популярността и продажбите на автоматични часовници се увеличавали, което послужило като пробуждане за часовникарите и техният усет за точност.

1969 била годината, в която се “родил” първият автоматичен хронограф, а това се оказало едно състезание с много участници: An Heuer; Breitling; партньорствата Hamilton-Buren и Dubois-Depraz, които разработили Caliber 11 или "Chronomatic"; Zenith и Movado също си партнирали, а от Seiko се борели сами. Да се определи кой е спечелил състезанието не е лесна задача, туй като нещата са направо за “фото-финиш”, а важността на победителя е силно преувеличена. Разбира се, от Zenith стигат толкова далеч, че наричат своят модел El Primero (Първият).

За да сме времево коректни, трябва да отбележим, че от Zenith първи оповестяват и демонстрират своя прототип през Януари 1969г. на конференция в тесен кръг в Швейцария. Но El Primero не влиза в производство до Октомври същата година. Групата на Calibre 11 прави гръмогласно съобщение с пресконференции в Женева и Ню Йорк през Март, а Chronomatic влиза в производство през Август.

Seiko твърдят, че продукцията на техния автоматичен хронограф с референтен номер 6139 е започнала през Март 1969г. за Японксия пазар. Проблемът е, че 6139 не се споменава в книгата “A jorney in Time” - официалната история на Seiko, а и компанията не присъства на изложението Baselworld 1969г., така че всичко се свежда до спекулации.

Що се отнася до техническата част – Chronomatic е създаден като модулен хронографски механизъм, докато тези на Zenith и Seiko са интегрирани. El Primero е бил по-тънък и по-точен от Chronomatic заради по-бързо вибриращият механизъм (36 000 вибрации в час), което е помогнало и на по-дългият му живот. Най-ранните хронографи 6139 се наричали Speed Timers и имали 30-минутен запис за хронографа и дата на 3 часа. Синьо-червеният външен безел бил с маркери за тахиметър а вътрешният въртящ се безел отброявал изминалите минути.

Часовникарите се състезавали още 10-ина години, докато Chronomatic-а не замрял след появата на ефективните кварцови хронографи. El Primero, обаче, не последвал участта му благодарение на един часовникар, който разсъдливо скрил инструмените и частите, необходими за направата му, в едно мазе, и същите тези части били използвани да се пресъздаде моделът, след като механичните часовници се завърнали на сцената. 6139 на Seiko бил произвеждат до 1978, когато бил спрян заради кварцовите модели, и върнат в производство отново през 1990-те години.