Невероятната история на Seiko

Ако в последните 100-ина години не си живял в пещера, със сигурност си чувал за Seiko. Ако пък все пак си живял в пещера, след като превъзмогнеш шока от всички електронни джаджи, с които се е сдобил светът, скоро ще прозреш, че има нужда да си купиш ръчен часовник и е силно вероятно той да се окаже Seiko.

Seiko са познати по целия свят заради множеството си иновации, както при часовници, така и при други видове електроника. Арнолд Шварценегер, Сигърни Уивър и Новак Джокович са забелязвани с различни часовници Seiko в течение на времето, което допринася за популярността и доверието към марката. Seiko също така са известни със своята точност, заради което са били официални таймкиипъри (партньори с чиито часовници се засича време на спортно мероприятие) на множество големи събития, включително световни първенства по футбол и олимпийски игри.

Разбира се, това не винаги е било така, Seiko не винаги е била световно известна марка. В началото всичко е започнало скромно, компанията се е разраствала през годините и е постигала някои невероятни успехи по пътя си. Ще проследим тази история и тези успехи, за да разберем как от Seiko са стигнали до световните признания и сърцата на хората.

Историята за скромното начало на Seiko

Историята на Seiko започва в далечния 19-ти век. Кинтаро Хатори, създателят на Seiko, станал чирак в магазин за търговия на едро и дребно на 11 годишна възраст. Когато навършил 13 години му хрумнала иновативна идея – след като видял близкия магазин за часовници се запитал защо да не се изкарват пари не само от продажбата на часовници, но и от тяхната поправка. С тази идея Хатори си намерил работа в магазин за часовници, научил всичко, което успял и през 1881 г., на 21 годишна възраст, основал свой бизнес и отворил магазин за часовници в Токио, наречен “K. Hattori”.

Хатори внасял часовници от чуждестранни търговски складове в Йокошима, които продавал в магазина си. Той успял да изгради фантастични търговски отношения с доставчиците заради навика си да плаща всички фактури навреме, което по това време не било честа практика. Тези добри отношения позволили на Хатори да поръчва по-големи количества и му осигурили достъп до новите продукти преди конкурентите му. С огромното разнообразие на нови впечатляващи продукти магазинът станал изключително популярен, а бизнесът се разраствал с бързи темпове.

Стенни часовници Seikosha

Следващата цел на Хатори била да стане производител. За да постигне това той наел Тсурухико Йошикава, който бил изключително надарен инженер. През 1892 г. той основал фабриката Seikosha (което в груб превод означава “Дом на ексклузивно майсторство”) с цел да започне продукцията на висококачествени и скъпи стенни часовници. Първите часовници били произведени само 8 седмици след отварянето на фабриката и били с марка Seikosha.

По това време първият магазин на Кинтаро Хатори продължавал да набира популярност, наред с още един негов магазин на Гинза 4-5-11 в Токио. Този магазин бил отворен през 1894 г., а на покрива на сградата имало часовник, заради което сградата е известна като “Часовниковата кула на Хатори” (“Hattori Clock Tower”). От тогава сградата е била реставрирана, но на върха ѝ все още има часовник в чест на Кинтаро Хатори.

Първите часовници на Seiko

Първият джобен часовник създаден от Seikosha е представен през 1985 г., след което компанията продължила да развива джобните часовници - целта на Хатори била да разработи дългосрочен работещ часовникарски бизнес. Този бизнес нямал летящ старт и компанията работела на загуба в първите 15 години. През 1910 г. подобренията в технологиите донесли нови машини, които спомогнали за увеличаване на продукцията и бизнесът с джобните часовници излязъл на печалба за първи път от основаването си.

Японския крал на часовниците

Около 1910 г. компанията Seikosha започнала да изнася стенни часовници за Китай, което доразвило бизнеса още повече. След Първата световна война търсенето от Китай се увеличило в следствие на това, че вече не можели да внасят от Германия. Хатори бил закупил големи количества материали преди началото на войната и се оказал в изключително изгодна позиция да се конкурира със западните производители. Успехът в Китай му донесъл титлата “Японският крал на часовниците”.

Раждането на марката Seiko

Марката Seiko е резултат от доза късмет след огромно бедствие. През 1923 г. голямото земетресение в Канто поразило Япония и разрушило фабриката Seikosha, която изгоряла до основи. Няколко дни преди това бил завършен изключително важен прототип на нова генерация ръчни часовници, който за щастие бил възстановен.

Въпреки бедствието, Хатори започнал наново да изгражда компанията почти от нищото. Пратките със стенни часовници били възобновени през март, което е невероятно, като се има предвид, че цялото производствено съоръжение било унищожено при земетресението.

След бедствието била продължена работата по нови прототипи ръчни часовници и производството на първия часовник с марка Seiko започнало през декември. По това време все още имало продукти продавани както под името Seiko, така и като Seikosha. Друг успех “сполетява” компанията през 1929 г., когато JNR (Японските държавни железници) избират Seikosha за свой официален “железопътен часовник”.

Възстановяването продължава

Възстановяването и изграждането на унищожените фабрики Seikosha продължило и през следващото десетилетие. През 1932 г. основната сграда на Гинза 4-5-11 била напълно възстановена и е на мястото си и до днес, служейки като централно управление на японската търговска компания Wako, които са дъщерно дружество за продажба на дребно под шапката на Seiko.

За съжаление през 1934 г. Хатори се разболял и починал, оставяйки най-големия си син Гензо Хатори на чело на компанията. Той започнал да разрешава на частни производители да произвеждат продукти, които да бъдат с тяхната марка. Това се оказала финалната стъпка, която върнала компанията до нивото на финансовия разцвет, което имала преди войната.

Seiko по време и след Втората световна война

Няколко години по-късно Япония влязла във Втората световна война, което имало голямо отражение върху Seiko group. През 1936 г. компанията произвела над 2 милиона часовници, но през 1945 г. производството паднало под 20 хиляди ръчни и стенни часовника. Част от причините довели до този спад са в следствие на участието на Япония във войната и в частност това, че правителството наредило на множество компании, включително и на Seiko, да произвежда различни артикули за целите на войната.

След края на войната Seiko трябвало отново да израсте до мащабите на предвоенната си продукция, което успели да постигнат през 1953 г. В тази година произвели 2.4 милиона часовници, което представлявало 54.3% от японската продукция.

Добиване на международна популярност

До края на 50-те години на м.в. компанията започнала да предлага часовници на щатския пазар, както и в други страни. Часовниците Seiko започват да добиват популярност точно когато се появила нова конвейерна технология, която позволявала производството на над 3 милиона часовници годишно – бройка, с която успели да отговорят на търсенето.

През 1964 г. Гензо Хатори умира и новият президент на компанията, Шоджи Хатори, изявява желание да разшири пазарите, на които се предлагат часовници Seiko, дори повече. Идеята му се избистря след пътуване до Европа през 1962 г., където бива запитан дали в Япония съществува часовникарска индустрия.

Репутацията на Seiko се затвърждава след ранния успех на тяхната работа с кварцови механизми и марката бива избрана като официален таймкийпър на Олимпийските игри в Токио през 1964 г. От Seiko доставят на игрите 1278 часовника, които са първите в света преносими кварцови модели с хронометър. Олимпийските игри донасят на Seiko огромно международно признание, а марката става разпознаваема в световен мащаб.

След Олимпийските игри Seiko подемат мащабна маркетингова кампания с голямо финансово изражение против швейцарските марки на азиатския пазар. Ниските цени и различни стилове помагат на Seiko да станат много успешни на тези пазари, преди да опитат да се разрастнат на международните пазари.

Кварцовата революция

След ранния успех на кварцовия механизъм, от Seiko искали да разработят първия кварцов часовник за широка употреба. Накрая и това се случило – с моделът Seiko Astron 35SQ, който бива пуснат в продажба през 1969 г. От Seiko с гордост заявяват, че “Някой ден всички часовници ще се правят така” - и в крайна сметка се оказват прави!

Популярността на Seiko придобила световни мащаби след пускането в продажба на моделите Seiko Astron. Компанията отново била официален таймкийпър на Олимпиада – този път на зимните олимпийски игри в Сапоро през 1972 г. До този момент те произвеждали само кварцови часовници, като в същата година представили своя първи дамски кварцов модел, а следващата година на пазара се появил и първият им дигитален LCD кварцов часовник.

Популярността на марката помогнала на компанията да разшири пазарното си покритие в световен мащаб, отваряйки магазини в САЩ през 1970 г., в Обединеното Кралство през 1971 г., в Бразилия през 1974 г. и в Австралия през 1977 г.

Другите марки на Seiko

През 1974 г. починал Шоджи Хатори и неговият племенник и най-голям син на Гензо – Кентаро Хатори, наследил компанията. По това време Seiko започнали да разработват продукти под други имена на марки, които към днешна дата също са широко популярни.

Марки, които са се появили по това време са: Lorus – започвайки производство на часовници за износ през 1977 г., Alba – разработвайки дигитални кварцови часовници за японския и югоизточния азиатски пазари и Pulsar – с производството на часовници за щатския пазар.

Трудното десетилетие – 80-те

Началото на 80-те съвпада с масивен спад в сравнение с успеха в края на 70-те. Въпреки, че повечето технологични компании отчитат бум в цените на акциите си, цените на акциите на Seiko спадат на половина. Първият им опит да поправят нещата включва купуването на швейцарска компания, Jean Lassale, и производството на кварцови часовници с луксозни швейцарски корпуси. Това им помогнало да увеличат приходите си от луксозни продукти.

За съжаление на Seiko, положението щяло да става и по-тежко. С новата конкуренция от дизайнерски марки в часовникарската индустрия, от Seiko се затруднявали да са в крак с тенденциите и имали нужда да измислят нов и различен подход, за да изпъкнат. И през 1982 г. направили точно това с пускането на Seiko TV часовник – черно бях LCD екран вграден в часовник, който от компанията нарекли “най-малкия телевизор в света”. Маркетингът на този часовник включвал и появата му във филма за Джеймс Бонд “Октопуси“.

Успехът на TV часовника дал кураж на Seiko да погледнат към по-иновативни начини, чрез които да промотират бранда си и да създават часовници с повече функции от обикновено показване на времето. TV часовникът на Seiko бил последван от компютърен часовник и LCD джобен цветен телевизор.

През 1987 г. Реиджиро Хатори поема поста на директор на компанията след смъртта на Кентаро Хатори и наема първия човек, който не бил с името Хатори, на позицията президент на компанията – това бил Широ Йошимура. Името на компанията също било променено на Seiko Corporation през 1990 г. - това бил първият път, когато в името на компанията не присъствало името „Хатори“.

Продължавайки с иновациите през 90-те

Seiko започнали новото десетилетие с някои невероятни иновации, като часовникът Seiko Scubamaster, който бил пуснат в производство през 1990 г. Той включвал водолазна таблица в компютъризиран водолазен часовник. Часовникът Seiko Perpetual Calendar пък бил първият кварцов часовник в света, който имал пълен автоматизиран календар за 1100 години.

Следваща на пазара излиза серията Seiko Kinetic, която и до днес е една от най-популярните серии на марката. В нея се използва механизъм, който използва движение, което захранва батерията на часовника. От Seiko го обясняват така: „използва се движението на китката, за да се захрани най-малкия и най-силен микрогенератор“.

Следващата иновация изглежда като предшественик на модерните и познати днес смарт часовници. Моделът Seiko Message Watch е пуснат в продажба през 1994 г., след тестинг от AT&E Corpo, преди те да изпаднат във финансови затруднения. Seiko изкупуват активите им, след което разработват нова версия на часовника. С него е било възможно да се пращат съобщения и да се получават известия, прогнози за времето, лотарийни числа, спортни резултати и др. За съжаление се появили прекалено много бъгове свързани с настъпването на 2000-та година, които не си заслужавали труда да бъдат отстранени и часовникът е спрян от производство и разпространение през 1999 г.

Името на компанията ставало все по-известно и по-известно през 90-те години, след като те станали и официален таймкийпър на Световното първенство по футбол през 1990 г., на летните олимпийски игри през 1992 г. и зимните олимпийски игри през 1994 г. и 1998 г. Но, въпреки тези позиви, компанията е ударена от тежката рецесия в Япония и преживява 5 последователни години на пълна загуба.

Съвременната компания Seiko и завръщане към печелившите стратегии

В началото на новия век, от Seiko имат крещяща нужда да излязат на печалба. За тази цел в компанията протича голямо преструктуриране, като същевременно се разработват нови иновации, което води до излизане на печалба в края на 2003 г. с разработката на механизма „Spring Drive“ през 2005 г. Този механизъм, който създава продължително движение на втората стрелка, е представен още през 1977 г., като за първи път се появява в часовник през 1999 г. Часовникът Spring Drive Watch е лансиран на 14-ти септември 2005 г. и влиза в продажба още на следващия ден.

Най-новата разработка от Seiko са моделите с GPS соларно захранване – технология, която е добавена към „революционните“ Seiko Astron, както ги наричат от самата компания в уебсайта им.

Често се казва, че миналото се повтаря и историята на Seiko показва точно това. Те винаги са се стремили към иновации и точно иновациите са това, което ги е спасявало, когато са „изпадали в беда“. Едно нещо е сигурно, що се отнася до настоящето и бъдещето на Seiko – те ще продължат да разработват иновации, а ние нямаме търпение да видим с какво ще ни изненадат!