Водоустойчивост

Водоустойчивост – Water resistance

Водоустойчивостта е често срещан признак, по който биват класифицирани часовниците. За да бъде класифициран, един часовник преминава редица тестове в лабораторни условия, в резултат на което се издава заключение каква е водоустойчивостта му. В повечето случаи водоустойчивостта означава, че даден часовник ще продължи да функционира нормално след кратко излагане на дадена дълбочина (под дадено налягане) за дадено време, но не и след постоянно ползване под вода. Водолазните часовници, разбира се, са изключение от това правила, тъй като основната им функция е да са издръжливи на подводно налягане. Препоръчително е да не мокрите за дълъг период от време часовникът си, дори той да има по-голяма водоустойчивост.

Стандартни обозначения за водоустойчивост
3 ATM	30 метра, 3 bar, 99 ft, 43 psi	Допускат се леки пръски, не се препоръчва обилно мокрене. Не е подходящ за плуване.
5 ATM	50 метра, 5 bar, 136 ft, 73 psi	Допускат се леки пръски и взимане на душ, не се препоръчва обилно мокрене. Не е подходящ за плуване.
10 ATM	100 метра, 10 bar, 330 ft, 145 psi	Позволява мокрене, къпане и плуване във водни басейни. Не е подходящ за гмуркане, освен ако не е изрично упоменато, че отговаря на стандарт ISO 6425.
20 ATM	200 метра, 20 bar, 660 ft, 290 psi	Позволява мокрене, къпане, плуване и гмуркане във водни басейни. Не е подходящ за дълбоководно гмуркане.
30 ATM	300 метра, 30 bar, 1016 ft, 440 psi	Специално предназначен за дълбоководно гмуркане.
50 ATM	500 метра, 50 bar, 1650 ft, 735 psi	Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане.
100 ATM	1000 метра, 100 bar, 3280 ft, 1450 psi	Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане.
200 ATM	2000 метра, 200 bar, 6780 ft, 2939 psi	Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане.
300 ATM	3000 метра, 300 bar, 10170 ft, 4408 psi	Часовникът е специално насочен към любителите на дълбоководното гмуркане.

История

Трябва да успеем да създадем корпус, който да е толкова добре стегнат и уплътнен, че нашият механизъм да бъде в пълна безопасност, що се отнася до вода, прах, топлина и студ. Само тогава точността на часовниците Rolex ще бъде подсигурена.” Това пише основателят Ханс Уилсдорф до своя технически сътрудник в началните фази на разработка на модела Rolex Oyster.

Основната трудност, с която се сблъскват при създаването на “непроницаем” часовник, е предотвратяването на проникване на вода и прах през коронката. Но през 1925г. двама швейцарски часовникари – Пол Перегю и Жорж Пере патентоват нова заключваща коронката система и Уилсдорф, осъзнавайки важността на това изобретение, купува патента им. Използвайки непромокаемия корпус, който са създали в компанията и модифицирана версия на системата за заключване на коронката, те регистрират своя дизайн Oyster (Стрида) под британски патент през 1926г. Кръщават го така, защото е замислен да бъде запечатан плътно като стрида.

Като съвпадение идва и изобретен от Rolex самонавиващ се механизъм, който от части е вдъхновен от желанието да се създаде водоустойчив часовник. Това идва като следствие на факта, че макар и “стридата” да е водо- и прахоустойчива, ако собственикът забрави да завинти добре коронката след навиване или съединенията се износят при честа употреба, тогава е възможно прахта и водата да навлязат при механизма, а един автоматичен механизъм би решил много лесно този проблем.

От Rolex искали да докажат водоустойчивостта на своя Oyster и им се отдала перфектната възможност, когато младата плувкиня Мерседес Глеитзе успешно завършва 10 часово плуване в английския канал, носейки часовника като част от състезанието Cross-Channel Challenge 1927г. От Rolex използват този случай в рекламните си кампании до 50-те години. Освен това давали аквариуми на търговците от своята партньорска мрежа, които да поставят на витрините си и в тях да излагат часовниците.

От Omega също представят свой водоустойчив часовник през 1932г. и за да избегнат проблеми с патентованата завинтваща се коронка на Rolex, те слагат целият часовник във втори външен корпус и рекламират модела, наречен The Marine (морски), като първият водолазен часовник. През 1936г. часовникът е потопен на дълбочина от 73 метра за 30 минути в женевското езеро, а следващата година е сертифициран за дълбочина до 135 метра от швейцарската часовникарска лаборатория в Ньошател.

От тогава Rolex и Omega са продължили с развитието на водоустойчиви часовници, достигайки до съвременните им конкуриращи се модели Rolex Sea Dweller и Omega Seamaster Planet Ocean.