Навигационен часовник

Навигационен часовник - Navigational Watch

Часовник, който се използва за навигация, основно от пилоти на самолети или моряци. Към днешна дата тези часовници са по-скоро лукс, отколкото необходимост, но в не толкова далечното минало са били важна част от оборудването.

История

През 1919г. 3 самолета правят опит да прелетят от Нюфаундленд до Лондон, като само един от тях успява. След като става свидетел на тази трагедия, бащата на модерната навигация, Капитан Филип Уимс от Американските военноморски сили, е подтикнат да подобри методите за летателна навигация.

Не е било възможно да се използват същите методи като при морската навигация, за това Уимс си поставя за цел да създаде нови приспособления и техники за навигиране.

Хронометричната точност по онова време е била рядкост, но точното разчитане на времето е било жизнено важно, защото при високата скорост и дългата дистанция дори няколко секунди неточност могат да бъдат катастрофални.

За да реши този проблем, Уимс представил хитроумно решение – часовник с настройване на секундите (the Second Setting Watch). На нито един часовник нямало опция да се нагласи секундната стрелка спрямо циферблата, за това Уимс решил да нагласи циферблата спрямо стрелката. За да постигне това той създал движещ се циферблат с маркери за 60-те секунди, което дало възможност на навигаторите да отчитат наистина прецизно времето.

Втората част на неговото нововъведение, известно като “Навигационната система на Уимс” ("Weems System of Navigation"), е изобретяването на модифициран секстант, който да се използва когато хоризонтът не е видим. Авиаторите през 20-те и 30-те години вече имали възможност да навигират с много повече точност и да летят при намален риск, използвайки системата на Уимс.

Благодарение на участието на Longines в авиацията – те официално засичали времето на първият солов полет над Атлантика през 1927г. - се зародило партньорство с известният авиатор Чарлс Линдберг, довело до създаването на часовника Hour Angle, наследник на часовникът на Уимс.

Линдберг искал да развие идеята на Уимс за навигационен часовник. Той бил притеснен от проблема с определяне на ориентировката на самолета по време на полет и наложил идеята, че часовникът трябва да показва и “часови ъгъл” в градуси и минути, позволявайки да се пресметне географската дължина. Линдберг е бил толкова убеден, че идеята му ще бъде ценна помощ за пилотите, че дори представил скици на Longines. Те били ентусиазирани и подали молба за патент през Октомври 1931г. за часовникът Longines Hour Angle с въртящ се безел.

В първата версия е използван механизъм с ръчно навиване за джобен часовник и по-дълга кожена каишка, за да може да се носи над дебелите пилотски якета, както и по-голяма коронка, удобна за навиване с ръкавици. През 1938г. от Longines представят втора подобрена версия. След нейното представяне, чак до иновациите през Втората Световна Война, дизайнът на Longines играе важна роля при редица авиационни световни рекорди.

Часовниците Weems Second Setting Watch и Lindbergh Angle Hour Watch са основополагащи в развитието на пилотските часовници, като същевременно са важна навигационна помощ до момента, в който не биват изместени от електронното навигационно оборудване. От Longines все още пресъздават и изработват и двата модела.